Въоръжение и снаряжение на българския елит от XIVв.

(За по-пълно разбиране на настоящата статия и, по-точно, подхода ни към различните извори погледнете статията Въведение и извори)

Реконструирането на българския средновековен елит е една особено трудна задача, тъй като изворите са малко, откъсечни и често погрешно или повърхностно интерпретрирани. До нас за съжаление не са достигнали сигурни изображения на благородници в пълното им бойно снаряжение по една или друга причина, каквито са останали от различните векове от Западна и Централна Европа. Представеното тук е един опит за пълно реконструиране на всички елементи на доспехите на българското болярство на базата на археологически, писмени и стенописни извори от България и региони, свързани с нея. Разбира се, когато говорим за стенописи, трябва да се има предвид, че към тях се прибягва съвсем внимателно, до колкото се смята, че имат връзка с реалността на периода.

Така нареченото Второ българско царство е феодална държава, чийто елит се е състоял от аристократи, разполагащи със свои родови владения, които са включвали както села, така и градове. Названието на аристокрацията е „боляри”, „властели” или „велможи”. С развитието на обществено-икономически отношения в Европа и България аристократите започват да концентрират все повече власт в ръцете си, като са облагодетелствани от царя с територии, градове и приходи. Постъпването на толкова значителни ресурси в ръцете на нобилетета ги превръща в могъщи управници и намесници на царя/императора. С течение на времето тяхната привилигированост и растяща сила ги превръща в местни или областни владетели, разполагащи с пълна автономия в контролираните от тях земи. Множество археологически находки на накити, прибори, украшения и ктиторски изображения, както и възможността им да набират значителна военна сила, доказват тяхната мощ и значение в българското общество. Те са били подчинени на царя, като в замяна на привилегиите, които получават, и териториите, които владеят, са били длъжни да го подкрепят по време на поход, да му се подчиняват и да поддържат царската власт върху конкретните области. Всичко това сочи, че болярите и техните дружини  са били добре въоръжени войни. Това се знае добре, тъй като основното занимание  на аристократите е било военното дело, умението да си служат с оръжие, езда, да разбират от стратегия и тактика.

Находка на Халчести чорапи, Брацигово.

Въпросът за тяхната екипировка и оръжия има доста неясни моменти, които не позволяваха досега да се пресъздадат задоволително, както и начина им на водене на бой. Техният статус потвърждава факта, че те трябва да са възможно най-добре екипирани- защитени чрез доспех, който да предпазва тяхната личност, както и разполагането с най-доброто оръжие. Предположенията за характера на доспехите и орържието предизвикват остри спорове. Затова считаме за редно за начало да проследим влиянията на Балканския регион от XII до XIV век. През XIIв. започва да нахлува значително западно-европейско влияние във Византия, свързано с кръстоносните походи и нахлуването на норманите. Това води до появата на нови културни влияния, заемки или, най-общо, нови идеи, свързани с маниера на сражение на тежката конница. Макар че някои от тях е твърде възможно да са нахлули и преди това, като имаме предвид архелогическите находки и данните за  западни спорадични влияния. Както отблелязват автори като Таксиархис Колиас и Ейврил Камерън XII век е бил време на промяна във византийската култура. Западни идеи и нрави нахлуват във Византия. Едно от нововъведенията  били рицарските турнири, в които император Мануил Комнин се състезавал с владетелите на латинските кралства. Неговите съвременници отбелязват факта, че той въвел турнирите сред византийския военен елит. Част от този военен елит безспорно са били и българските боляри като Асен и Петър, като се има предвид, че една значителна част от европейските владения са се състояли от България.

Конник с шлем(базцинет) със забрало, Гърция, XIVв.

Освен чрез Византия подобни влияния идват и чрез нападенията на нормани, маджари и  кръстоносните походи, значителна част от които преминават през българските земи и сблъскват западния човек с местните представители на българската народност. Всички тези влияния съвпадат с един особен период от развитието на византийския свят, когато феодалният строй навлиза в своята зряла фаза. Същевременно започва и въздигането на италианските градове-държави и тяхната търговска експанзия. В скоро време те спечелват значителни позиции в Средиземноморието и Балканите. С края на Комнинската династия, въстановяването на Българското царство и Четвъртия кръстоносен поход западноевропейското влияние на Балканите навлиза в нова фаза. По това време се засилва присъствието на западни европейци в региона- французи и италианци най-вече. Те донасят със себе си нови образци на доспехи и оръжие. Същевременно нарастващата мощ на Унгарското кралство допринася за засилването на това влияние чрез заселването на рицари-йоанити(хоспиталиери) и немски заселници на границите с Българското царство. Все по-ярките сблъсъци и контакти oказват влияние върху военното дело на българите. Това личи от известието на Вилардуен за внос на пики от Централна Европа, което заедно с открити челни сблъсъци на българите, макар и не толкова успешни винаги, говори за усилията и реформите на царете Калоян и Борил да противодействат на западноевропейските рицари и техните бойни формации, противопоставяйки им конница, близка по въоръжение и снаряжение и способна да окаже ефективна съпротива при „таранен” удар. Това е напълно възможно, имайки предвид сведенията на византийски и западни хронисти за попадането на значителен брой доспехи и оръжия в ръцете на българите след победоносните сражения при Одрин и Сяр.  Не трябва да забравяме и нахлуването на значително количество западни наемници в България, Сърбия и Византия. През XIV век се засилва влиянието на италианските градове-държави и Дубровник, което води  до налагането им като първостепенен търговски фактор в региона. Заселват се значителни групи италиански и дубровнишки търговци, немски рудари, а както личи от някои други сведения, наличието на анклави от някои други западноевропейски народности в големите балкански и български градове. Това личи от археологията- намерени са значителни паметници на материалната култура със западен произход, най-вече италиански- накити, оръжия, колани, апликации, прибори, съдове, украси и др. Това свидетелства за значително влияние от запад върху материалната култура на българските градове и значителен търговски обмен между държавите на запад от България и Царството.

Войн от Боянска църква със "сервелиере", XIIIв.

Към 1240г. България както и други част от Източна и Централна Европа попадат под ударите на монголо-татарите. Новите завоеватели на Великата степ донасят със себе си нов тип доспех, който измества до тогава използваните ламелари. Тя представлява дреха от плат или кожа, покриваща стоманени пластини, закрепени помежду си в самоносеща се конструкция, която се е наричала хатанга. Въвеждането на този нов вид доспех води алтернативен негов вариант в Европа, известен под названието coat of plates(палто/дреха от пластини). Този доспех бързо придобива популярност и развитие като обичайно се е носел върху халчеста ризница или гамбесон, съставлявайки нов допълнителен слой от грубо преработени пластини, облечени в плат или кожа. 

Не изостава в развитието си и останалата част от снаряжението на европейския войн – започват да се появяват все повече допълнителни метални защити за ръцете и краката, които в комбинация с халчестата ризница целят осигуряването на по-добра защита. Не правят изключение и шлемовете – от шлемовете от едно парче известни като cervelliere  започва

Базинет, намерен близо до Казанлък, началото/средата на XIVв.

появата на по-издължен и покриващ по-голяма част от главата шлем, който спомага опазването на врата и страничната част на главата известен като  bazineto или  bascinet. Първото му документирано изпозване е в края на 13 век в Падуа, където е посочен като шлем, използван от пехотата, след което бързо се разпространява из цяла Европа и се появяват различни техни модификации и форми. Първоначално се носят в комбинация с типичния „кофопoдобен”(позволяваме си така да го наречем поради липса на известна ни българска дума) шлем enclosed helmet  или great helm(голям шлем), а в последствие се появяват и защити за лице, свързани с шлема като наносник, закачен в повечето случаи за ризничавата козирка на шлема или забрало, покриващо и пазещо цялото лице, което постепенно измества нуждата от големия „кофа-шлем”.

 

Италия, XIVв. Войнът най-отдясно е с базцинет с козирка много близък до намерения близо до Казанлък.

Къде са се намирали Балканите и в частност българските земи в целия този процес? Това е въпрос с доста неясности и догатки и със сигурност би довел до доста основателни спорове по темата. Въз основа на натрупания вече изворов материал можем да кажем, че развитието на въоръжението в България не е стояло в страни от това на останалата част от Европа, а е следвало като цяло неговата мода. Това ясно личи от археологическите находки, изворите, различните изображения върху стенописи, монети, миниатюри, печати, случайни рисунки.

Макар и малко като количество, откритите находки на доспехи и оръжие от времето на  Второто царство показват една ясна тенденция на доминация на европейското въоръжение и снаряжение. Тук няма да разглеждаме подробно всяка една находка, а ще направим обобщен поглед на количеството известно ни засега, което е от периода XIII-XIV век. 

Типично рицарско снаряжение от средата на XIVв. Войнът носи "дреха от пластини", дълга ризница ковани защити за ръцете и краката и базцинет.

Забрало за базцинет, открито край Кърджали, средата на XIVв. Снимка- Цветин Апостолов.

Що се отнася за доспехи за торса, то тук определена доминация има доспехът тип coat of plates, като засега има открити находки на три места – Никопол, Търново и при крепостта Маркови кули край Враня. Въз основа на данните от първите два, дадени ни от Деян Рабовянов, Станимир Димитров, Владимир Найденов, тези доспехи са се съхранявали в самите сгради, което говори за това, че са били позлвани от воини на местните владетели. Към откритите находки от тази епоха трябва да добавим халчестите чорапи от Брацигово и Кюлевча, ризничав горджет, един базсцинет, открит при Озана близо до Кюстендил, две забрала открити при Търново и Кърджали. При оръжията доминират европейските мечове, шпорите и амунициите за коне. Макар и ограничен като брой събраният археологически материал, намерен при разкопки, е все пак от голямо значение. Въз основа на него авторите основателно правят следните заключения:

 - „Заедно с други паметници от България бронята от Никопол е свидетелство за влияние върху българското късносредновековно защитно въоръжение от страна на Западна и Централна Европа”

Популярно забрало за базцинет от края на XIVв., тип "кучешки череп" или "лице на прасе", Търновски музей.

-„Откриването на пластинчати доспехи в две пряко свързани с царското управление крепости свидетелства, че българските владетели са използвали тежко въоръжена кавалерия, много близка до западноевропей-ските рицари от същия период.”

-„Намирането на бригантинни доспехи в опожарения Царски дворец на хълма Царевец в

Находка на "дреха от пластини" край Никопол

столичния Търновград е от изключително значение за изследване на българското военно дело от периода на Второто българско царство (XII-XIV в.). То показва еклектичния характер на използваното тогава в България въоръжение и наред с други паметници като базинета от Узана, забралото на базинет от Търново, забралото на шлем от Кърджалийския музей и чорапа от плетена ризница, открит до Брацигово свидетелства за силно западноевропейско влияние. Наред с това се допълва и образът на въоръжения елит в българската войска, представяйки ни воин, малко отличаващ се от съвременниците си в Западна Европа, носещ плетена ризница и бригантинен доспех.”

Базцинет "кучешки череп", Сърбия

Към това ние бихме добавили и писмените данни, свързани преди всичко с търговията. През годините се натрупаха доста изследвания за контактите и търговията с Дубровник, Венеция, Генуа, Брашов. Отбелязано е от авторите, изследвали въпроса, многократно за внасянето тук стоки от най-различен вид, включително оръжие. За съжаление обаче липсват засега подробни данни относно внесеното въоръжение и доспехи. Интерес все пак буди един интересен извор от късносредновековна венецианска хроника от края на XIV век  „Cronaca Carrarese“. В нея четем следното: “MCCCLXXVII. Una vitoria ch'ebe el re d'Ungaria sopra infedely. Nonistante ch'io escha fuora d'Itallia, non e pero da darmi reprensione, perch'io vi retornero. Fu adunque nele parte d' Ongaria una grandenisima bataglia tra la santa maghiesta del re Lodovigo e Radano, prinzipo di Bulgaria, infedelle ; cioe che da una parte e da l'altra fu quaranta milia persone per parte, e fugli una grande ucisione de infedelli e christiani, ma piu de 'nfedelli, e fu quasi per eser el re quasi rotto da infedelli : e la caxione fu perche la Signoria dono agli infedelli X armadure da cavallo, i quali x armati cargo sovra la persona del re Lodovigo e quaxi fu per eser prexo ; ma l'auxillio di Dio sopravenne, e de' forteza e vitoria al re Lodovigo, per muodo che tu' gli 'nfe[d]elli fu rotti e grande quan- tita morti e prexi; dela quale vitoria il re d'Ongaria ne scrisse al signore di Padoa, perche l'era cierto che d'ogni sua vitoria ne saria gaudioxo: la letera che scrisse il ditto re holtra qui e la coppia 4 * *”

Превод:

“Победата на унгарския крал над схизматиците.

В земята унгарска имало голямо сражение между Негово величество крал Людовиго(Лайош) и Радано- княз от/на България, схизматик. На всяка една от страните имало по 40 000 души и имало голямо избиване на християни и схизматици, а кралят почти изгубил от схизматиците и причната била, че схизматиците закупили 10 000 рицарски брони от нашето господарство и почти погубили крал Людовиго. Но Божията помощ внезапно дошла и схизматиците изгубили битката и мнозина били убити или взети в плен. И за тази победа кралят на Унгария писа на господаря на Падуа, защото беше сигурен, че той щеше да се радва много на тези победи. Писмото, което той е написал, е тук, в четвъртия екземпляр.''

Базцинет със забрало, Дечани, Сърбия

Както виждаме, от това писмо получаваме извънредно важна и интересна информация за закупуването на значително количество доспехи от българите. Подробности за тях не се уточняват, но при по-подробно анализиране на текста можем да си направим сметка, че въпросните доспехи са били характерни за средата на XIV век. По-подробен поглед върху характера и типа елементи, които са били закупувани, можем да получим, преглеждайки списъците и документите свързани със износа за Сърбия, където имаме повече открити и запазени данни. В случая ще цитираме две югославски изследвания ''Petrovic Durdica, Dubrovacko oruzje.- Beograd, Vojni muzej, 1976. и ''Gavro A. Skrivanic, Oruzje'' u srednjovekovnoj Srbiji, Bosni i Dubrovniku, SAN, Beograd, 1957.''' От направените справки от откритите документи за периода само от 1329-1349 в Сърбия може да бъдат дадени интересни примери. В Сръбското кралство за същия период има писмено споменаване за:

„500 халчести ризници с дълъг ръкав с ризначави горджети

над 1300  coat of plates/дрехи от пластини

800 халчести горджети

100 халчести ръкави

500 железни наколеници

800 барбути

500 бронирани ръкавици (гаунтлетс)

300 щита

Скулптура с базцинет, Дечани, Сърбия

400 щита в ''сръбски'' стил ( в случая веяротно се има предвид характерните за балканския регион щитове известни от босненските стечаци на които  ще се спрем по-късно)

над 100 оръжия за кавалерия

други типове оръжия за 1200 перпера

400 базинета

250 наколеници

250 басцинета

50 шапел де фер (желязна шапка с козирка - шлем, доста застъпен по балканските стенописи)

200 ковани защити за ръце

100 чифта бронирани ръкавици за ръце

100 набедреници

500 подбедреници

250 наколеници

250 пълни комплекта броня

Оръжия, които струват 833 перпера

Хладно оръжия, струващи 1500 златни дуката ''

От тези данни виждаме една изключително интересна картина на внасяното на Балканите въоражение, което като цяло отговаря на характерното и наложило се през периода в цяла Европа. Същевременно виждаме значителна разлика от предственото ни като войн от изобразяването на светци войни по стенопсите, което мнозина схващат като вдъхновено от ''местните'' военни традиции. Все пак значителна част от тези писмени данни се потвърждава освен от археолгоията и от изобразителното изкуство под една или друга форма. На първо място ще се спрем на монетите и печатите - интерес представялват монетите на сръбските царе и западнобългарски владетели, които са и наполовина българи - Стефан Душан (1331-1355) и сина му Урош (1355-1371) показващи на обратната страна  great helm (голям шлем) с хералдическа украса. Подобни са и монетите и печатите на Вълкашин Мърнявчевич отново с голям шлем ''кофа'', украсен с глава на жена с корона (някои определяйки я като Елена Българска, която е била покровител на Мърнячеви). Подобни изображения освен това се откриват и в подвластните на търновските царе земи на север и изток- угро-влахийските воеводи и васали Владислав Влайку и Радул I, които първи от този българо-куманския болярски род секат монети, също изобразват турнирен рицарски шлем върху монетите си. Не е изключено по подобен начин да бъдат разглеждани и някои стенописни и рисувални изображения от църкви и манстири по българските земи, които впечатляващо напомнят на този тип запдноевропейски шлем с неговите украси, какъвто е случаят с рисунките от църквите Македония и скалния манастир край Иваново (Русенско). 

Монета на Радул I Бесараб. Както става ясно от кореспонденцията му със самия Иван Шишман, владенията му са в границите на Търновското царство. От дясно се вижда грейт хелм, върху който е кацнал гарван, символ на Бесараб, от ляво е гербът на династията Бесараб.

Момента на Стефан V Урош, цар на Сърбия. От едната страна се вижда грейт хелм.

Печат на крал Вълкашин Мърнячев, владетел на Прилепското кралство. Вижда се отново грейт хелм.

Монета на Стефан Душан. Отново грейт хелм.

Към илюстрованите ръкописи имаме два значителни и ценни източника, които са създадени през почти един и същи период и дават една изключително наситена информация за съответното време- българския препис на Манасиевата хроника и унгарската илюстрована хроника Пиктум. Трябва да отбележим, че има, както множество съвпадения, така и някои отлики или слабо застъпени елементи от художника в едната хроника за сметка на другата. Подробният анализ на изображенията на българските и маджарски миниатюри даде следните резултати- като цяло ризниците с дълъг ръкав доминират. 

Хроника Пиктум, конникът в ляво е с идентично с кърджалийското забрало.

 Изображения от Манасиева Хроника. Въпреки лошото качество, съдейки по базцинетите, обилната защита на всички крайници и наличието на "дрехи от пластини" и "табарди", конниците почти не се различават от унгарските си еквиваленти.

При Манасиевата хроника е трудно точно да се определи какъв е характерът на защитите, покриващи крайниците поради лошата запазеност на някои от изображеняита и условността на някои елементи от нарисуваните изображения- в повечето случаи доспехите са рисувани в условен син цвят, което може да доведе до различни решения. Все пак, сравнявайки ги с аналозите им от унгарския съвременник можем да предположим, че е прекалено вероятно защитата покриваща ръката да е дълъг ръкав ризница, а същотото се отнася за краката, където освен халчест чорап, както е видно от други писмени и художествени източници, е покрита и с допълнителна защита, която е от ковано желязо, гамбезонена/ватена или от пластини покрити с кожа или плат. Към защитите за глава трябва да причислим основно няколко вида шлемове, правени преди всичко от едно парче, - басцинет,коничен,сферичен (сервилер).Тези три шлема са масово застъпени и в двете хроники, като присъстват в разнообразни варианти и модификации, изобразени от художниците. Що се отнася до унгарскатата Пиктум, впечатление прави поразителната прилика на нарисуваните в две сцени забрала на унгарски рицари с това, открито край Кърджали.

Рисунки на селяни от Македония XIVв. Горното изображение е на войн с доспех от пластини, най-вероятно "дреха от пластини". От долното изображение ясно си личи глава и шлем, който покрива тила на главата, поразително напомня на базцинет.

Дреха(табард) върху доспехи, Византия, XIVв.

Торсът от своя страна е покрит с дреха, която при унгарската хроника ясно се вижда, че е дреха от пластини като тези, открити при Никопол и Търново и популярни в цяла Европа по това време. При изображенията от Манасиевата няма съмнения, че става въпрос за същия тип доспех. В случая обаче изображенията дават основание да се предполага, че върху доспеха на тялото се носи и някаква дреха от плат, която е била украсена и  е имала някакво, както функционално значение, така и представително основание за носенето и. За това дават някои византийски сведения за носенето и от визнатийците, а и от западните рицари на дрехи (табард) върху доспехите- много често украсени за по-голяма представителност, като на Запад благородниците започнали да изобразяват на тях гербовете си. Интересни са и някои византийски стенопсии, изобразяващи светци, носещи подобни връхни дрехи върху доспехите си. 

Марков манастир, Македония

Що се отнася до ползването на ръкавици от конницата в Манасиевата хроника, художникът рисува конниците с оголени ръце, докато в Унгарската Пикта конниците масово носят класическата бронирана европейска ръкавица ”gauntlet”- в случая по-вероятно става въпрос са стилизирано представяне от страна на българския художник, в което не е включил защитата за ръцете, защото за нея знаем от писмени и някои стенописни свидетелства. Както видяхме от търговските документи, те са били от халки, ковани или от пластини. Подобна ръкавица е изобразена на стенописа в Марков манастир край Прилеп. Оръжията, масово рисувани и в двете хроники, са мечовете и копията/пикитие, използвани от кавалерията. При

Ковани защити за ръце или крака, Марков манастир, Македония

по-подробно разглеждане на Пикта става ясно, че мечовете, използвани в региона, са два вида, което е засвидетелствано и от археологията по нашите земи- меч за една ръка (като някои са били и с по-издължена дръжка, поради което са били определни и като мечове за ръка и половина) и дълъг меч използван за ръка и половина. Щитовете също са разнообразни, като в двете хроники се забелязват две разлики- при Манасиевата доминират триъгълните или с формата на равностранен триъгълник къси щитове, известни в Европа като heater-shaped shield(Подобни има нарисувани и в Боянската църква, рисувани още 90 години по-рано.), както и по-дълги триъгълни щитове, известни като Kite shield. При Унгарската Пикта късите триъгални щитове са рядкост, а доминират ранни форми на тъй наречените късносредновековни  jousting shields. Дали подобни са се използвали от българите през XIV не е ясно, но предвид данните от босненските стечaци, показващи различни форми на щитове ползвани на Балканите през 14-15 век, то това не е изключено. Шпорите и конските амуниции също издават типичен западен стил, както и тези, намерени при археологически ракопки.

 

Най-различни щитове, използвани на Балканите, изобразени върху босненските стечаци, много от които се виждат и на изображения от Българското царство.

Цар Калоян, Дечани, Сърбия, XIVв.

Когато говорим за стенописите и иконите въпреки тяхната консервативност, следване на канона и наложилия се археичен палеологов стил, трябва да споменем все пак, че защитни елементи от актуалното за епохата въоръжение навилзат или създават отзвук в изображенията на майсторите в православното изкуство. Изключително интересни примери има от България, Сърбия, Косово, Македония, Гърция и Турция(някогашни византийски земи), където се забелязват шлемове тип ''bascinet'' със забрало, както и такива без (Дечани, Лесново, Старо Нагорчине, Петър и Павел във Велико Търново, Калотина и др), защити от ризница, покриващи ръцете и краката, бронирани ръкавици(Атон, Марков манастир, ковани защити за ръце и крака, Дечани). Особен интерес представлява изображението на цар Калоян от Дечани, където царят е нарисуван да носи чорап от плетена ризница с кован наколеник, а на главата си носи сферичен шлем от едно парче тип cervelliere . 

Въз основа на събраните изворови материали сме се опитали да реконструираме хипотетичния вид на българския военен елит от средата на 14 век.

Примерна въстановка на болярин от средата на XIVв, Той носи базцинет със забрало като това, намерено при Кърджали, а "дрехата от пластини", която е изобразена е от популярните находки от битката при Визби, кореспондиращи с находките от България, ковани наколенници. Гербът на щита се е носел от царската стража в Търново по времето на Иван Шишман,  няколко десетки години е документиран като герб на императора на България(Константин II Срацимир) на Констанцкия събор.

Друга примерна въстановка на болярин от средата на XIVв. Отново с "дреха от пластини", с базцинет с наносник, популярни до средата на века, италиански ковани защити за ръце и крака и ръкавица от пластини като изображенията от Марковия манастир. Щитът е често изобразяван в хроники от цяла Европа, включително Манасиевата хроника.

"Грейтхелм" от средата на XIVв.(в дясно) и примерни добавки за края на XIVв., времето на Иван Шишман и Срацимир- горе в дясно базцинет със забрало "кучешки череп", като този в Търновския музей. усъвършенствани ковани защити за ръце и крака италианско производство, ковани ръкавици "оуърглас" и усъвършенстван "дреха от пластини" доспех(използван е известният пример от статуя на Св. Георги в Прага).

Примерна въстановка на придворен(оръженосец) или нисък ранг благородник, част от болярската конница, облечени по леко по-скромен начин от болярите. Коресподнира с Манасиевата хроника и другите налични извори. В ляво от фигурата имаме въстановка на шлема, намерен при Казанлък, а в дясно шлем тип "сервелиере", популярен в Европа и на Балканите все още до средата на XIV век.

Примерна въстановка на конник-знаменосец, представляващ част от болярската конница правена най-вече по изображенията от Манасиевата хроника и останалите налични данни за въоръжение в България и на Балканите. Коничният шлем, който носи се среща често по изображения на Балканите.

Примерна въстановка на конник-трумпетист от средата на XIVв., представляващ част от болярската конница. За база е ползвана най-вече Манасиевата хроника. Войнът носи "табард", а изображението на двуглави орли е доста популярно за България и останалата част от Източните Балкани. Шлемът е (в превод от немски и френски) "шапка от желязо", характерен за цяла Европа в периода и може би най-често изобразявания шлем по български стенописи.

Примерна въстановка на болярин от средата на XIVв. Худ. Владимир Родич

Следват примерни въстановки на българските воеводи, много високопоставени боляри, отвъд Дунав, облечени най-общо с върха на италианската техника за направа на брони от различните периоди на XIVв., което кореспондира с находките, изображенията от Влашко и данните за търговия на оръжие с Италия:

Иванко Бесараб, началото/средата на XIV век.

Владислав Влайку, средата на XIV век.

Радул I, втората половина на XIV век.

Благодарности на Владимир Родич, Михал Вискупич и Кристина Маглиуло за оказаното съдействие, участие и помощ.

Художници: Константин Захариев, Михал Вискупич и Владимир Родич.

Използвана Литература:

-Рабовянов,Д.,Ст.Димитров.Средновековното защитно въоръжение от Царския дворец в Търновград-Археология.LI,кн.1-2,2010,77-89 ;

-Деян Рабовянов,Владимир Найденов.Средновековна броня от разкопките на Никополската крепост - Материали от третата национална конференция по история, археология и културен туризъм пътуване към България - Шумен 2014г.стр 619-637

-Rossi,F.Medieval Arms and Armour:Bergamo,1990;

-Swietoslawski,W.Arms and Armour of the Nomads of the Great Steppe in the Times of the Mongol expansion. Lodz,1999.;

-Petrovic Durdica, Dubrovacko oruzje.- Beograd, Vojni muzej, 1976

-Gavro A. Skrivanic, Oruzje'' u srednjovekovnoj Srbiji, Bosni i Dubrovniku, SAN, Beograd, 1957.

-Cronaca Carrarense. p. 145; Kumorovitz. I. Lajos kiralyunk 1375. evi haboruja, Fuggelek: No 7, p. 977

-Bengt Thordeman - Armour From The Battle Of Wisby 1361 vol.1

-Bengt Thordeman - Armour From The Battle Of Wisby 1361 vol.2